Будителите в българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция

Тази публикация в навечерието на Деня на Будителите е посветена на будителите, които са сред нас, обикновени - необикновени хора, като всички нас, които пазят пламъчето на българското просвещение - игриво и искрящо, за да пламти в сърцата на децата, които са далеч от България.

Срещата ми с г-жа Елена Сачкова, училищен ръководител на българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж, бе през пролетта на 2023 г. във връзка с казус от техническо естество на уебсайта на училището. С готовност се отзовахме, подадохме ръка, те бяха и сред първите, които ни се довериха за услугата "WordPress Support". Покрай развитието на случая аз научавах все повече за българското училище “Иван Вазов” в Париж.

Изненадах се, че то е първото виртуално училище във Франция и че чрез дистанционното обучение деца от 15 държави изучават успешно български език и литература, история и география на България, а училищният вестник “Вазовчета” се чете на всички континенти.

Поканих доц. дпн Елена Сачкова да разкаже повече за училището, но нека преди това я представя. Тя става доцент във факултета по Педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години изследва образованието на децата от малцинствата в България и това на децата имигранти в Швейцария и във Франция без да подозира, че някой ден самата тя ще стане имигрант, следвайки любим човек до Париж.

доц. дпн Елена Сачкова, училищен ръководител на българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж

Първоначално преподава български език на деца и на възрастни в различни местни структури и като частен учител. През 2014 г. става съосновател на сдружение „Христо Ботев“, което организира през същата година училище „Иван Вазов“ по проект на доц. Сачкова.

Обучението започва с трийсетина деца. В момента те са 165.

Училището предлага обучение в три групи на детска градина, от 1 до 12 клас, и в групи по български чужд език ниво А1.1 и А1.2 в присъствена и дистанционна форма на обучение.

Боряна Попова за Jump.BG: Здравейте, г-жо Сачкова! Благодаря Ви, че приехте поканата ми да ни гостувате в блога на Jump.BG. Аз Ви представих, но за мен е интересно да узная как точно започна всичко? Как се зароди идеята да бъде създадено училището и беше ли трудно в началото, както обичайно е всяко начало?

Доц. дпн Елена Сачкова: Идеята за създаване на училище дойде от родител, който предложи да го спонсорира. Аз имах вече опит, защото бях основала едно училище през 2006 г. Но за съжаление управителният съвет на сдружението, което го управляваше, не спазваше местното трудово законодателство спрямо учителите и се изпокарахме. А общо дело не може да се върши без разбирателство. Доста се колебах, но се впуснах в начинанието, защото обичам иновативните предизвикателства.       

В у-ще „Иван Вазов“ в събота предиобед се провежда присъствено обучение в сграда на френско училище. Така функционират и десетки български училища по света. По това време българските власти подпомагаха вече българските училища в чужбина, създадени от сдружения, от българската църква и от самата държава, но тези училища обучаваха само присъствено.

Новото при нас бе, че следобед учителите преподаваха дистанционно. Именно това обучение се определя като първото виртуално училище във Франция, а може би и в болшинството други държави.


Моят проект за експериментиране на дистанционно обучение (или както сега се нарича електронно) не бе подпомогнат от МОН. Но на помощ дойдоха проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт, ръководител на Центъра по образователни технологии на Софийския университет и фирма „Прознание“ (сега „Ведамо“), която по същото време развиваше модерна платформа за дистанционно обучение.

Оттогава до днес училището използва тази платформа, нейните специалисти осигуряват техническата поддръжка. Много сме доволни от това сътрудничество и искрено сме благодарни на „Ведамо“!

Когато в началото на 2020 година се затвориха училищата поради епидемията Ковид-19, нашето присъствено обучение стана дистанционно без никакъв проблем, защото имахме натрупан опит.

Получихме много похвали за разлика от масовите училища, които в спешната ситуация трябваше да прилагат този нов за тях начин на работа без да имат нужната база и подготовка. Убедена съм, че БНУ „Иван Вазов“ в Париж днес е в челната тройка на българските училища, предлагащи дистанционно обучение.

Затова не съжалявам, че през първите три години работих за училището доброволно, а свекърва ми правеше дарения за заплатите на колежките. Но не само аз, а и педагогическият екип, и членове на сдружението дадоха много доброволен труд. Потвърди се народната мъдрост, че сговорна дружина, планина повдига.       

Боряна Попова за Jump.BG: Това наистина е впечатляващ успех! Адмирации! Училището е признато от българските власти, които го контролират и подпомагат - а лесно ли бе постигнато това?

Доц. дпн Елена Сачкова: Да, защото правилата съществуват от края на 2011 г. и е достатъчно да се следват. Трудното бе три-четири години по-рано. Като бивш преподавател по училищно законодателство изписах доста мастило (или вече трябва да се казва „изтърках доста клавиши“), за да убеждавам, че по конституция изучаването на българския език е право и задължение на всеки българин по света независимо къде живее и, следователно, държавата трябва да подпомага обучението по български език в чужбина.

Манталитетите се променят трудно. В началото дори новосъздадената Асоциация на българските училища в чужбина не искаше финансова подкрепа от държавата.

Но постепенно и възгледите, и приоритетите се промениха.

Днес българската държава финансира частично 400 български училища в чужбина, които просто нямаше да съществуват без тази подкрепа. Затова българите зад граница трябва да сме благодарни.

МОН контролира спазването на учебните програми и квалификацията на учителите, а отпуска финансова помощ и признава удостоверенията за проведено обучение. Така на децата, които се завръщат в България, не се налага да държат приравнителни изпити по български език и литература, история и география на България.

Боряна Попова за Jump.BG: Това наистина облекчава децата, които не живеят в страната и се завръщат в България!

Училището се подпомага и от парижкото кметство, което му предоставя модерна сграда. Едни стаи са оборудвани за малчугани от детската градина, други – за по-големи ученици, а два салона служат за извънкласни дейности и празници. Как успяхте да се преборите за тази подкрепа?

Доц. дпн Елена Сачкова: Не съм се борила в истинския смисъл на думата, защото не съм създала практиката кметството да подпомага сдруженията. Аз съм професионален педагог и като специалист познавам функционирането на образователната система в страната. Просто трябваше да си приложа знанията. Е, може би и малко личен чар е изиграл роля в комуникацията с работещите в кметството, но за добрия учител е нормално да умее да говори добре ?

Между другото, понеже споменахте, че съм изучавала образованието на имигрантите във Франция, да вмъкна, че благодарение на този опит съм помогнала на няколко българчета, новопристигнали в страната, да бъдат приети във френско училище, макар че системата ги отхвърляше.

Боряна Попова за Jump.BG: Когато човек иска да дава - няма кой да го спре :)

Но нека да поговорим и за екипа - всички преподаватели са с учителска правоспособност. Как се събира такъв екип и как се поддържа във времето? Споделете повече за тях.

Доц. дпн Елена Сачкова: За първи път някой ме пита за нашия екип, а това е въпрос от съществено значение. Сам човек не може да направи добро училище. Специално акцентирам на „добро“, защото съдейки по изказвания на родители, смея да твърдя, че нашето училище е такова. Една от спецификите ни са писаните правила за организацията на работата. Имаме такива за учениците и родителите в дистанционната форма на обучение, имаме и за педагогическия екип. Всеки учител инстинктивно мисли най-напред за своя клас. И трябва както време, така и работа от страна на училищния ръководител и на останалите колеги, за да се синхронизират личните умения с нуждите на училището като цяло и да се изгради колектив.

Екипът учители в българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж

Много трудно се намират в Париж хора с педагогическа правоспособност. Петте колежки, с които работя в момента, са голям шанс за училището. Прекрасни професионалисти! От тях само една учителка е с мен от създаването на училището. Случвало се е сдружението да назначава кандидати с подходяща диплома, но без никакъв учителски опит. В такива случаи те преминават моя ускорен курс по педагогическо майсторство.

Директорът трябва да умее да формира своите колеги. Моето педагогическо верую е изразено от надписа над вратата на едно възрожденско котленско училище: „Помогни ме да те възвися!“. Правя, струвам и все едно гледам: как да дърпам нагоре и ученици, и учители. Не е лесна работа. Затова народът е казал, че учителят трябва да има нерви на вол.


Боряна Попова за Jump.BG: Да, именно, както е популярно да се казва - да си учител е призвание!

Училището събира децата присъствено в събота преди обед, а следобед има дистанционна форма на обучение. Вероятно децата се вълнуват да се съберат с други деца, които говорят български. Разкажете ни повече именно за децата, които посещават училището.

Доц. дпн Елена Сачкова: По-голямата част от учениците в присъствената форма на обучение са от семейства, които са трайно установени в страната. Става въпрос за смесени бракове или за деца на български граждани, работещи във Франция. Те са родени във Франция, за тях България не е родина. Ние възпитаваме обичта към българския език и към България, за да развием децата като носители на две култури, които те трябва да познават и уважават, за да бъдат горди със своята двойственост.


Двуезичието променя и мозъка, и личността. В българското училище се раждат приятелства както между децата, така и между родителите, които траят понякога и след напускането на училището. А училищните празници за Коледа и в края на учебната година създават чувството за българска училищна общност!

българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж

В присъствената форма на обучение по-често се срещат деца, които не владеят добре българския език, отколкото в дистанционната форма. Аз съм убедена, че има по света много български семейства, които не записват детето си в българско училище, защото то е трудно за тях. Макар че учебните програми за училищата в чужбина са адаптирани, това не променя съществено положението.

Хиляди деца разбират повече или по-малко българския език, но не го говорят свободно. Затова от миналата година нашето училище предлага дистанционно обучение по български втори / чужд език. Който се интересува, да се свърже с мен. Още не е късно! Записваме по всяко време на годината.  


Боряна Попова за Jump.BG: Да, вероятно мнозина не знаят за тази възможност и биха се възползвали, ако узнаят за нея! Дано достигнем до повече хора заедно!

На уебсайта на училището споделяте, че през миналата учебна година 84 деца са завоювали над 200 награди от 27 международни конкурса. Споделете в какви конкурси участват и какви награди печелят?

Доц. дпн Елена Сачкова: Е, сега вече ще хваля без да се въздържам! Всичко започна от доброволния труд на учителката Янета Димитрова преди пет години. Тя търсеше и препращаше информация относно български и международни конкурси за деца и юноши. С годините броят на конкурсите се увеличи, на децата, които участват в тях и на наградите – също. Много се гордеем с факта, че най-голямата част от наградите идват от литературни конкурси, в които нашите ученици се конкурират с деца от България и в чиито журита задължително има поне един майстор на словото. Участвали сме също в конкурси за рисунки, за музикални изпълнения, песни, рецитиране, фотография и др.

Награди за българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж

Наши ученици са получавали всички възможни видове награди: Гран при, за първо, второ и трето  място, поощрителни и др. За учителките е имало грамоти, а аз като училищен ръководител имам привилегията да се снимам с грамотите и купите за училището!

За увеличения брой на наградите допринасят и трите виртуални студиа на нашето училище: по рисуване, по пеене и по журналистика и творческо писане, които се ръководят дистанционно от много талантливи педагози. Те са безплатни за членовете на нашето сдружение, както и останалите форми на извънкласна дейност в присъствената форма.

Танци в българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж

Може би досега да не сме участвали в конкурси по танци, но със сигурност ще има и такива участия, защото в училището съществуват два танцови състава /за детската градина и за учениците/, както и клуб по спортни танци за деца и родители.


Боряна Попова за Jump.BG: Впечатляващи постижения! Адмирации! Убедена съм, че съвсем скоро ще видим снимки и с награди от танцови конкурси!

През настоящата учебна година Вашето училище ще чества десетгодишен юбилей. Предвидили ли сте нещо специално по този повод?

Доц. дпн Елена Сачкова: Да, цялата година ще мине под знака на юбилея, чиято кулминация ще бъде тържествен концерт на 19 май 2024 г. в Париж. Вече обсъждаме идеи съвместно с родителите. Учениците от студиото по журналистика и творческо писане не само списват училищния вестник „Вазовчета“. Под ръководството на г-жа Янета Димитрова те създадоха прекрасно стихотворение за българския език. Мечтаем да намерим спонсор, за да се напише музика и да организираме конкурс за най-добро изпълнение на песента. Ако ни стигнат силите, ще има и конкурс „Вълшебното перо“ за литературни произведения. А за концерта в Париж ни се иска да имаме гости от България: театрален или куклен спектакъл, шоу с фокуси, танцови състави, певци. Всички ще са добре дошли, но ако обединим усилия в търсенето на спонсори. Сдружение „Христо Ботев“ е получило от френските данъчни власти правото да издава официален документ, който позволява на дарителя да получи данъчно намаление. Този документ важи както за физически лица, така и за фирми и се признава в България. Меценати, имаме нужда от Вас!    

Боряна Попова за Jump.BG: Надявам се да има добър отклик! Искате ли да добавите нещо? Няколко думи в заключение?

Доц. дпн Елена Сачкова: Това, което ще кажа, не е ласкателство, а искрен израз на признание и благодарност. Когато човек получава добро, той трябва да дава добро. Затова изразявам нашата благодарност за техническата помощ, свързана със сайта на училището, която фирма Jump.BG ни оказа.

В продължение на 9 години хостинг ни бе осигуряван от чуждестранна фирма, с която се работеше трудно. При технически проблем нейните специалисти реагираха бавно, понякога на английски вместо на френски и често нашите въпроси оставаха без отговор. Техническите експерти на Jump.BG отстраниха бързо и компетентно проблемите, свързани със сайта и с електронната поща на училището. Още веднъж благодаря!

Понеже сме в навечерието на деня на народните будители, позволете ми накрая да се обърна към моите колеги от българските училища, към българските писатели и журналисти, към всички тези знайни и незнайни българи, които са наследници на възрожденските будители. Нека пазим и развиваме „свещения език на нашите деди“, както бе казал Вазов. Нека будим душите за знанието, за доброто, за честното, за трудното, за общото. Нека не чакаме благодарност, а малкото внимание на празника да ни дърпа нагоре и ние да дърпаме тези, за които работим, нагоре, по-нагоре и все по-нагоре!


Благодарим на доц. дпн Елена Сачкова за отделеното време да сподели повече за българското училище „Иван Вазов“ в Париж, както и за доверието, което ни гласува - сайтът да се хоства при нас и да се обгрижва с услугата "WordPress Support".

WP-Support

Статия от Боряна Попова

Боряна обича технологиите и има афинитет към това - сложните неща да бъдат обяснявани просто и разбираемо, за да бъдат достъпни за повече хора. Има интереси и в областите AI, ML, SEO, копирайтинг, дизайн и др. С внимание към детайла и силата на думите, Боряна харесва нетипичните и нестандартни решения и обича да излиза out of the box.

Социални мрежи:
Още статии от автора

Абонирайте се за нашия бюлетин

С абонамента си получаваш повече актуални новини и нашите специални промо оферти

Абонирайте се за нашия бюлетин