Празнувайте с нас 24 май - вземете своя подарък сега!

“Аз мога - тук и сега”: нашите талантливи деца - инвестиция в бъдещето!

“Аз мога - тук и сега” е инвестиция в бъдещето: на съмишленици, които вярват в таланта и борбения дух на нашите децата, в тяхната находчивост и воля за успех!

Искрата на проекта припламва през 2010 г., а първото IT състезание се реализира през 2011 г. Година по-късно - през 2012 г. се надгражда със SUPERлятната академия, а през 2013 г. се осъществява и Походът на вдъхновителите. През 2015 г. проектът “Аз мога - тук и сега” се разширява и със Състезание по чужди езици, а през 2019 г. стартира и клубът allУМНИ.

Проектът “Аз мога - тук и сега” вдъхновява мнозина и получава широка подкрепа от физически и юридически лица, държавни и образователни институции, сред които и Министерството на образованието и науката (МОН), Техническия университет - София, Пловдивският университет “Паисий Хилендарски”, УниБит, СофтУни, МВР - ГДБОП, Musala Soft, CodeIt, както и от нас - Jump.BG.

"Аз мога - тук и сега": 2-4 юни 2023 г.

През 2023 г. състезанието по информационни технологии, информатика и визуални изкуства за ученици от 7 до 12 клас събра за 12-та поредна година в гр. Девин над 472 участника от 72 училища от 37 населени места, които знаят, че могат - тук и сега!

Сред тях в ролята на жури бе и наш представител - Том Атанасов, за който участието бе с вкус на deja vu, тъй като през 2013г. в своите ученически години е бил и състезател в IT надпреварата.

Поканихме го да сподели как в усетил пулса на предизвикателството - 10 години по-късно и какво е усещането да е от двете страни - на състезател през 2013 г.  и на ментор през 2023 г.!

Том Атанасов за "Аз мога тук и сега"

Боряна Попова: Том, благодаря ти, че подкрепяш каузи, като “Аз мога - тук и сега!”, които мотивират децата да вярват в себе си и да имат волята и постоянството да развиват своите таланти.

Да се върнем 10 години назад - какво си спомняш от участието си, като състезател?

Том Атанасов: Въпреки, че става въпрос за събития от преди 10 години, все още в съзнанието ми могат да се открият непокътнати спомени от онези дни. Бяха наистина вълнуващи! Но истината е, че първоначално не исках да участвам. Случи се по молба на учителката ми по Програмиране, Лилия Георгиева, която знаеше, че ще се справя и вярваше в мен. Така се озовах записан в категория Front-End Development.

Събрах багажа, турнах лаптопа в раницата и заедно с още две момчета от училището потеглихме от Враца към град Девин. Благодарение на Пепи Дойчинов, който също ни преподаваше Програмиране и беше нашият шофьор, стигнахме крайната дестинация невредими.

Тодор Иванов (вляво), Том Атанасов (в средата), Валентин Валентинов (вдясно)

Пристигайки там, се запознах с много нови хора с близки интереси на моите. Еуфорията беше на високо ниво, защото точно там и в точно онзи момент имах възможността да се видя на живо с мой приятел от Варна, с когото дотогава само се познавахме онлайн покрай общата ни работа върху мой личен проект в сферата на гейминга.

Руслан Летейски (вляво), Том Атанасов (вдясно)

Самото състезание не беше лесно. През 2013 г. смартфоните все още не бяха толкова популярни, а достъпът до мобилни данни беше лукс. Затова бях сам с лаптопа си и се нуждаех от своите знания и умения, без помощта на Google или Stack Overflow - нещо, което е трудно да си представим в днешно време.

Измъчих се, ама си струваше!

Заданието беше да “нарежем” дизайн, предоставен във Photoshop. Дизайнът беше предизвикателен, но това не ме обезкуражи, а напротив - вдъхнови ме. Въпреки всички трудности, които срещнах, успях да го завърша и предам за около 4 часа непрекъсната работа.

След това с момчетата отидохме да “полеем победите” заедно. Беше ни доста весело. Личи си от следващата снимка, на която Руслан е хванат да разказва забавна история, а аз си пийвам. Изкъртихме се от смях!

Тази снимка е направена с тогавашната ми Nokia с фенерче. Ето в такива времена трябваше да се доказваме!

На следващия ден беше награждаването. След дълго извикване на участници на сцената, най-накрая чух и своето име. Качих се, а не след дълго се оказах и първенец в категорията, в която бях взел участие.

По думи на представител на журито (Калоян Петров) първото място е било доста оспорвано. Решаващият фактор е бил подредбата на кода, защото всичко останало както на мен, така и на момчето на второ място (Николай Чочев), е било доста на ниво.

Боряна Попова: Какво си научил от участието си в състезанието и какво влияние имаше то върху твоята кариера?

Том Атанасов: Участието в състезанието ми помогна да развия по-нататъшните си умения във front-end разработката и да се справям по-добре с предизвикателствата. Получих ценен опит в работата под напрежение и умението да бъда продуктивен при наближаващ краен срок. Това имаше положително влияние върху моята кариера.


Към момента Том е Front-End Developer с над 8 години професионален опит в различни сфери, включително гейминг, новинарски медии, уеб дизайн и разработка. В Jump.bg, той изгражда и поддържа нови дигитални продукти, като се стреми да отговаря на високите стандарти на компанията.

С богати умения в създаването на потребителски интерфейси и следвайки последните тенденции в сферата на Front-End разработката, Том играе важна роля в развитието на компанията и постигането на успех в хостинг индустрията.

Автор е и на публикацията:


Боряна Попова: Имаше ли deja vu сега - 10 години по-късно, когато се върна в Девин, но не като състезател, а вече като жури?

Том Атанасов: Да, завръщането ми в Девин като жури предизвика дежа вю момент. По време на състезанието имах възможността да работя заедно със Стоян Костадинов, от когото дойде предложението тази година да се включа като жури.

Това беше приятна среща, защото с него се познавам от доста време, още преди моето участие през 2013-а година. Както с Руслан, така и със Стоян, през онези години сме поддържали комуникация онлайн и сме си помагали взаимно, за да сме това, което сме днес в професионален аспект.

Без съмнение, това беше нова и вълнуваща перспектива за мен, която ми даде възможността да видя състезанието от друг ъгъл и да споделя своите професионални знания и опит с младите таланти.

Боряна Попова: Различни ли са децата сега от децата преди 10 години?

Том Атанасов: Несъмнено е невъзможно да се направи сравнение между това, което беше преди 10 години и това, което е сега. Бързият развой на информационните технологии, наличието на смарт устройства и достъпът до обширна информация промениха начина, по който децата взаимодействат с технологиите и света около тях.

С появата на смартфоните и други устройства, децата днес имат неограничен достъп до информация. Те могат да търсят и намират отговори на въпроси в реално време, което им предоставя огромно предимство и възможност за учене и развитие. Ръцете им са пълни с мощни инструменти, които им позволяват да се свързват, комуникират и сътрудничат с други хора от цял свят.

Същевременно, с растежът на технологиите и наличието на изобилие от информация, децата се изправят пред нови предизвикателства. Въпросът е как да филтрират и анализират цялата тази информация и как да разберат коя е достоверна и релевантна за тях.

В този контекст, развитието на критично мислене и способността за оценка на източниците на информация се превръщат във важни умения. Задачата ни като общество е да ги насърчаваме и подкрепяме в техния усърден стремеж към развитие и усвояване на знания.

Боряна Попова: Разкажи ни повече за IT състезанието сега през 2023 г.


Том Атанасов: Състезанието протече в рамките на 7 астрономически часа, като през това време участниците имаха право да стават и да се разхождат, да разговарят извън залата със свои учители, родители и придружители, както и да се хранят.

Предоставихме им специално направен за състезанието дизайн, изработен във Figma, като с това им забранихме да използват изкуствен интелект от всякакъв вид. Искахме да дадем на участниците максимално реални условия на работа, така че да добият представа как би изглеждал един техен работен ден след време.

Преди да дойде време за самото състезание, отделихме малко време, за да направим обща среща с всички участници в категорията и да научим за всеки по нещо, а и да се представим.

Открихме, че много от тях вече притежават определен опит и знания в областта на програмирането, което ни изненада приятно. Това демонстрираше тяхната ангажираност и стремеж към усъвършенстване.

Боряна Попова: Какво би казал на децата, които ще участват в следващото състезание през 2024 г.

Том Атанасов: Не се отказвайте никога! Независимо от предизвикателствата, с които се сблъсквате, бъдете настойчиви и се борете. В живота няма нищо по-ценно от това да преодолявате трудностите и да постигате целите си. Възможно е да има моменти, когато се чувствате отегчени или безнадеждни, но важното е да се отнасяте към тези моменти като към възможности за растеж и усъвършенстване.

Имайте мечти и бъдете любознателни. Никога не спирайте да се учите и да разширявате своите познания. Светът около вас е изпълнен с вълнуващи възможности и нови знания, които ви очакват. Бъдете отворени към тези възможности и се научете да ги използвате в полза на своето развитие и успех.

Помнете, че победата не е само краен резултат, а е процес на учене. Искрените усилия и настоящият прогрес са по-важни от всяка награда. Нека ви бъде източник на гордост фактът, че сте се изправили смело пред предизвикателствата и сте напреднали, дори и да не сте постигнали пълен успех.

Запомнете, че знанията са най-ценният ресурс, който притежавате. Инвестирайте време и усилия в обучение и развитие. Поемете отговорност за своето образование и се стремете да бъдете добри във всичко, което правите. Знанията ще ви помогнат да постигнете не само академичен успех, но и да разбирате света по-добре и да бъдете ценни членове на обществото.

Така че, продължавайте да мечтаете, да се борите и да учите. Само така ще можете да откриете своите възможности и да постигнете големи неща. Вярвам във вас и във вашия потенциал за успех. Успех на следващото състезание и във всичко, което предстои да постигнете!

А кой е двигателят на проекта?

За реализацията на толкова мащабен проект е ангажиран силно мотивиран екип, а неговият двигател от самото начало до сега е Кристалин Чавдаров. Каузата вдъхновява още ентусиасти, които се присъединяват във времето. Един от тях е Алекса Тачев, на когото благодарим, че прие поканата ни да сподели повече за своя път от състезател до оперативен директор на "Аз мога - тук и сега"!

Боряна Попова: Алекса, разкажи ни малко повече за себе си!

Алекса Тачев: Казвам се Алекса, на 27 години към Юни 2023г. Родом съм от малкото китно селце Коларово, което е съвсем близо до град Петрич.

Част съм от екипа на „Аз мога - тук и сега” вече повече от 6 години, а професионалните ми занимания са свързани с изграждането на уеб-базирани проекти - сайтове и приложения.

Основно съм в ролята на front-end developer, но все по-често координирам екип/и, задачи, процеси и проекти, което е и моето по-приятно занимание в ежедневието.

Боряна Попова: А как се озова в "Аз мога - тук и сега"?

Алекса Тачев: За „Аз мога - тук и сега” разбрах от моята учителка по Информационни технологии в Гимназията, която много разпалено сподели, че “има едно състезание по информационни технологии в Девин”, което беше и поводът няколко месеца по-късно да се регистрирам и отида на състезанието без големи очаквания.

В действителност, там прекарах 3 невероятно амбициращи дни, дори успях да заема прилично място в категорията си, което допълнително ме мотивира да се върна следващата година още по-добър - така и направих.

Участвах втори път, когато бях вече 12 клас и успях да се справя по-добре, което ми даде възможност за облекчен прием в три български ВУЗ-а.

В същата година участвах и в SUPERЛятна Академия „Аз мога - тук и сега”. Тези две години на участия ме извадиха от зоната ми на комфорт, дадоха ми необходимия тласък, срещнаха ме с правилната среда от връстници и специалисти в различните дигитални сфери, което и до ден днешен ежедневно ми помага.

Боряна Попова: А как премина от състезател към част от екипа с водеща роля в него?

Алекса Тачев: Станах част от екипа съвсем неочаквано за мен, но, вярвам, с причина. Тъкмо когато бях завършил училище и станал студент, г-н Кристалин Чавдаров (основателят на „Аз мога - тук и сега”)  ме покани да бъда гост на едно от събитията ни, “Поход на вдъхновителите”, в моя роден град Петрич.

След това ме покани и на следващите няколко събития като доброволец и така, полека-лека, съвсем натурално, станах част от екипа - вече седма година.

Вероятно съм имал и известна доза късмет и “спортно щастие” да бъда в правилния момент, сред правилните хора въпреки, че не вярвам много в късмета... по-скоро вярвам, че всяко нещо, което ни се случва е с цел, а днес не мога да си представя ежедневието си без „Аз мога - тук и сега” и моите приятели, и другари там.

В този ред на мисли, явно целта за това случване в моя живот е именно, че чрез „Аз мога - тук и сега” намерих своята посока и моето най-чисто АЗ.

Боряна Попова: Каква е ролята ти сега в "Аз мога - тук и сега"?

Алекса Тачев: Формалната ми роля в сдружението е оперативен директор, но в реалност съм пряко замесен във всички организационни, а и не само, процеси на „Аз мога - тук и сега” - от концепциите за събитията, през комуникацията с партньори и участници, през координиране на част от задачите и срещите до останалата подготовка и осъществяването на събитията ни... което, лично за мен, носи удоволствието от извървяването на целия път, без “преките” :)

Боряна Попова: Ролята ти е наистина много и ангажираща и отговорна! Какво те мотивира да си толкова активен и отдаден?

Алекса Тачев: Смисълът, стойността и средата, която всяка година даваме и развиваме, чрез „Аз мога - тук и сега” е моята най-висша мотивация.

Разбира се, възможността да предам опита си, да бъда полезен за средата около мен, енергията от средата и участващите в нея, възможността да бъда част от тази симбиоза и заедно да създаваме благоприятни условия за гимназистите и учителите в нашите събития е незаменима привилегия.

Боряна Попова: Какви са наблюденията ти върху това как еволюира - "състезанието", как се развива във времето - променят ли се изискванията, участниците и т.н.?

Алекса Тачев: През последните 6 години, откакто съм в екипа, се смениха няколко поколения участници. Всяко от тях има своя собствен чар и енергия, и тази динамика налага ние да бъдем “в крак” с нея, за да бъдем по-добри всяко следващо днес.

Като прибавим и нашата максима да сме актуални с работата и подходите ни към Днес, се оформя картинката на нашата еволюция в годините.

Много приятно впечатление прави фактът, че всяко следващо поколение участници е по-подготвено, от предходното. Ако в моето поколение със съ-участниците ми се учехме как се правят дизайни и сайтове в 10/11/12 клас, настоящото поколение в 8 и 9 клас вече създават много по-сложен софтуер и алгоритми, а в 10/11/12 клас, част от тях, вече работят в реална бизнес среда и се развиват стремглаво.

Всяка година имаме все повече примери за огромния потенциал на гимназистите в България. Например на тазгодишното ни състезание, няколко от учениците в категория “Програмиране”, като част от решението на задачата си бяха разработили и частично обучили модели за изкуствен интелект.

Имаме примери за ученици, които участват по всевъзможни престижни международни състезания, хакатони и конкурси, където печелят призови места, което е повод за гордост, задето имаме възможността да се срещаме с тях, както и техните учители, които ги изграждат като състезатели и Човеци.

Днешната динамика предоставя изключителни възможности пред всеки, който дръзне да излезе от зоната си на комфорт и да ги потърси.

Често насърчаваме и към “здравословните” грешки по пътя към по-големите цели, защото само тогава има прогрес и нещата ни се случват. Разбира се, не бих пропуснал и да призова да бъдат бдителни, критично мислещи и да не забравят корените си.

Боряна Попова: Да си поговорим и за последното състезание, което се проведе от 2-ри до 4-ти юни 2023 г. в гр. Девин.

Броят на участващите - ученици, учители, ментори в 12-тото издание на IT състезанието е впечатляващо голям! Как осъществявате комуникацията с училищата? Колко бяха участващите през първата година и колко са сега?

Алекса Тачев: На тазгодишното състезание се срещнахме с над 472 ученици + учители + родители от 72 училища, от 37 населени места в България, което беше наистина внушително и изключително зареждащо.

В първото издание, преди 13 години, участниците са били малко над 120. Целогодишно поддържаме топъл контакт с преподаватели от различни училища и населени места в България, като се строим да бъдем в тяхна полза с нашите действия, среда и ресурс.

За тези 13 години имаме не малко учители, които ни подкрепят и почти нямат пропуснато наше събитие, което за нас е ценен успех. С голяма част от тях успяваме да говорим на един език и да работим в една посока.

Тук е редно да спомена и приемствеността, която те изграждат с новите си колеги, които поддържат тяхната традиция, което допълнително обогатява нашата разпознаваемост и възможности да стигаме до все повече хора.

Важна роля за комуникацията ни с учителите и директорите е нашето събитие, което се казва “Поход на вдъхновителите”. То ни среща всяка събота през учебната година с ученици, учители, директори и родители от всички краища на България, чрез които ги запознаваме с успяващи Българи в различни сфери и техните примери, съвети, и опит. Към момента имаме 56 осъществени “Похода” в различни населени места.

Боряна Попова: Впечатляващо е колко много организации и институции подкрепят "Аз мога - тук и сега"! Как успявате да постигнете толкова успешна координация? 

Алекса Тачев: На тазгодишното 12-то издание на националното състезание по ИТ, информатика и визуални изкуства имахме малко над 50 лектори и ментори в различните ни 8 категории на терен.

Разбира се, няма как да пропусна и нашите партньори, които неотменно ни подкрепят във всичко, което правим чрез „Аз мога - тук и сега”. В подготовката за събитието минаваме през редица срещи, за да бъдем максимално подготвени.

Координацията на всичките тези процеси и хора, които традиционно са между 80 и 100, е предизвикателна, но пък и изключително зареждащо, защото в лицето на всеки един от тях виждаме единомислие и готовността за подкрепа, което е и силата в развиването на нашата обща мисия - да създаваме благоприятна среда за извънкласно обучение за учениците и учителите в България.

Не случайно наричаме нашите партньори “съмишленици”, защото нашите партньорства се градят върху дългосрочност и споделяне на еднакви принципи, а много често и цели, което създава тази магична симбиоза помежду ни.

Боряна Попова: Какво би искал да кажеш и пожелаеш на състезателите догодина?

Алекса Тачев: На всеки човек бих пожелал да вярва в себе си и да не спира да се развива в това, което най-много иска и вярва. Да използва всяка една възможност, да не се страхува, а просто да действа!


Благодарим на Том и Алекса за споделеното. Надяваме се то да е мотивиращо и вдъхновяващо, и щафетата да бъде предавана нататък към следващите поколения талантливи деца, които знаят, че могат - тук и сега!

Статия от Боряна Попова

Боряна обича технологиите и има афинитет към това - сложните неща да бъдат обяснявани просто и разбираемо, за да бъдат достъпни за повече хора. Има интереси и в областите AI, ML, SEO, копирайтинг, дизайн и др. С внимание към детайла и силата на думите, Боряна харесва нетипичните и нестандартни решения и обича да излиза out of the box.

Социални мрежи:
Още статии от автора

Абонирайте се за нашия бюлетин

С абонамента си получаваш повече актуални новини и нашите специални промо оферти

Абонирайте се за нашия бюлетин